Печат Сваляне

Величавото минало на Българската държава, идеята за общонационална свобода и пламенния зов към въоръжена съпротива срещу вековния поробител оказват огромно влияние върху формирането и утвърждаването мирогледа на родолюбивия джумаец.Ръководен от стремежа да се усъвършенства и развива, Георги Измирлиев продължава образованието си в Цариград. В столицата на огромната Османска империя Георги постъпва /1871г./ на обучение в Главното българско класно училище, намиращо се в квартала Фенер, като стипендиант на българското благотворително дружество „Просвещение”, което издържа още около 20 ученици от Македония. Тук един от учителите и възпитателите на младия Измирлиев е видния български възрожденец Петко Р. Славейков.

Освен с изучаването на трудния учебен материал, Георги Измирлиев за първи път се запознава и с идеите на Апостола на българската свобода Васил Левски. Същевременно Георги Измирлиев става свидетел и на последните усилия, положени от българските представители в Цариград, за разрешаване на църковно-националния въпрос, а именно получаване ферман за учредяване на независима българска църква  /1870г/.

И в Цариград както навсякъде където учи Георги Измирлиев се отличава като добър и прилежен ученик, именно поради това обстоятелство, след успешното завършване на учебния процес той е задържан в Цариград и назначен за учител в българското основно училище, в квартала Айнал-чешме /1871-1873г./.  Проявил се като добър педагог и специалист, Измирлиев преподава и в откритото за възрастни неделно училище /от 1872г./. Своевременно се включва и в обществения живот на българската колония в турската столица, както и в културните прояви на благотворителното дружество, сътрудничи на българските възрожденски вестници, излизащи в столицата на Османската империя и пр.

В Цариград Георги Измирлиев окончателно решава да се посвети на освободителната кауза, с перо в ръка като учител и с оръжие, като специалист във военното дело с оглед нуждите на въоръжената борба.


1,2,3,4,5,6,7