Печат Сваляне

Това съдбовно решение е повлияно от призивите на Васил Левски сред българската патриотична младеж за военна подготовка и образование с цел да бъде максимално добре подготвена и полезна в борбата срещу вековния угнетител. След много усилия, молби и ходатайства ръководен от благородния порив да бъде полезен на род и Родина през 1873г.Георги заминава за Одеса и постъпва във Военното пехотно училище. В края на 1874г. след успешно взети годишни изпити Георги Измирлиев преминава във втори курс и получава звание „юнкер” на Одеското военно училище.  На военен стаж е зачислен в 59 Любенски пехотен полк. Във военното училище Георги Измирлиев учи до срещата си с Христо Ботев през 1875г., който е натоварен от БРЦК със задачата да набави средства за оръжие и да привлече военни кадри за предстоящото в България въстание.  Измирлиев приема с пълна готовност отправената покана от пламенния поет и революционер да участва във военната подготовка и провеждането на самото въстание. Впечатлен от интелигентния и ентусиазиран млад човек,  на страница 8 от личното си тефтерче Ботев записва: „Георги Дим. Измирлиев, юнкер в Любенском пехотном 59 полку, в Одессу”.

През 1875г. Георги Измирлиев напуска Военното училище в Одеса, за да помогне на отечеството си в един от най-съдбоносните за него мигове.  В писмо до Георги Обретенов Измирлиев разкрива своя дълг и призвание: „Мисъл имам такваз: да помогна, или по-добре да кажа, да принеса пред народний си жертвеник длъжната си част”.

Георги Измирлиев заминава за Румъния, където се поставя на разположение на ръководителите на българската революционна емиграция, а именно Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Никола Славков, Георги Бенковски, Стефан Стамболов и др. В Гюргево участва  пряко в заседанията на Централния революционен комитет, който взема историческото решение за вдигане въстание в България през пролетта на 1876г. Гюргевският комитет разделя българската територия на революционни окръзи и избира апостоли за всеки организационен район. Георги Измирлиев е определен за военен ръководител и помощник-апостол на I-ви Търновски революционен окръг, с главен апостол Стефан Стамболов.


1,2,3,4,5,6,7