Печат Сваляне

Вестта за преждевременно обявеното въстание в ІV-и революционен окръг пристига и в Горна Оряховица. Тук на 25 април се провежда окръжно събрание, на което присъстващите апостоли решават на 28 април да последват панагюрци. Георги Измирлиев разработва оперативно-стратегическия план за действие. Основен момент в него е сформирането на две чети, които да  блокират Шипченския и Твърдишкия проходи и отрежат достъпа на турските войски от Южна към Северна България. За главни войводи на четите са избрани Георги Измирлиев и поп Харитон.

На 13 януари 1876г. Измирлиев преминава през заледения Дунав при гр. Русе, престоява няколко дни в дома на баба Тонка Обретенова, снабдява се от местния комитет с турско тескере и преоблечен като търговец на кожи, се насочва към определения район  и пристига в Търново. Междувременно по организационни и стратегически съображения за главен център на Първи революционен окръг е определен гр. Горна Оряховица.

В продължение на три месеца, Георги Измирлиев развива голяма организаторска дейност в Търновско, Горнооряховско и в други райони на Първи революционен окръг. Основава нови революционни комитети, възстановява и укрепва старите още от времето на Васил Левски, привлича съмишленици за освободителното дело, прилага на практика големите си познания във военното дело, обучава на стрелба с оръжие съзаклятниците, прави оглед на района и набелязва стратегически удобни места за водене на военни действия. В писмо до Петър Пармаков Георги Измирлиев пише: „Навсякъде съм известен, Офицерина. Тук все особена важност има военния человек, много влияе на хората....А че си гладен по цели дни, сиреч не си виждал хляб, а с въздух си се хранил, че си бил без парапул /стотинка/, това го много добре знам, защото и аз съм го изпитвал и изпитвам, но това е за народността...” В успешната си апостолска дейност Георги Измирлиев се опира на местните революционни дейци: Иван Панов – председател на Горнооряховския комитет, братята Сидер и Вичо Грънчарови, Георги Бошнаков, пристигналият от Одеса Петър Пармаков и много други, обединени от голямата идея за национално освобождение, а ханът на Маньо Тодоров в гр. Горна Оряховица се превръща в тайно средище на комитетските дейци в окръга.


1,2,3,4,5,6,7